JavaScript

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
JavaScript
JavaScript-logo.png
Неофициално лого JSConf EU 2011
Парадигма обектно-ориентиран
Реализиране през 1995
Автор Брендан Ейч
Типизация на данните динамична
Повлиян от Self, C, Scheme, Perl, Python, Java
Повлиява Objective-J

JavaScript (чете се джаваскрипт) е интерпретиран език за програмиране, разпространяван с повечето Уеб браузъри. Поддържа обектно-ориентиран и функционален стил на програмиране. Създаден е в Netscape през 1995-та. Най-често се прилага към HTML-а на Интернет страница с цел добавяне на функционалност и зареждане на данни. Може да се ползва също за писане на сървърни скриптове NodeJS, както и за много други приложения. JavaScript не трябва да се бърка с Java, съвпадението на имената е резултат от маркетингово решение на Netscape. Javascript е стандартизиран под името EcmaScript.

История[редактиране | edit source]

JavaScript е разработен първоначално от Брендан Ейч под името Mocha, като по-късно е преименуван на LiveScript и накрая на JavaScript. LiveScript е официалното име на езика когато за първи път бива пуснат в бета версиите на Netscape Navigator 2.0 през септември 1995 г., но е преименуван на JavaScript на 4 декември 1995 г.[1]

Описание[редактиране | edit source]

JavaScript е програмен език, който позволява динамична промяна на поведението на браузъра в рамките на дадена HTML страницата. JavaScript се зарежда, интерпретира и изпълнява от уеб браузъра, който му осигурява достъп до Обектния модел на браузъра. JavaScript функции могат да се свържат със събития на страницата (например: движение/натискане на мишката, клавиатурата или елемент от страницата, и други потребителски действия). Javascript е най-широко разпространеният език за програмиране в Интернет. Прието е JavaScript програмите да се наричат скриптове.

Разлики с Java[редактиране | edit source]

Освен съвпадението в част от името, двата езика нямат кой знае какви прилики, дори са разработени от различни корпорации ( Java е дело на SUN, a JavaScript е разработка на Netscape). Java е популярен език за програмиране не само на Интернет приложения, но и на самостоятелни програми за различни платформи. Интернет приложенията на Java се наричат аплети. Те са файлове с разширение .class и се вмъкват в HTML документа между таговете <APPLET> и</APPLET>. Тук няма да се спираме подробно на Java аплетите.

Възможности[редактиране | edit source]

JavaScript може да влияе на почти всяка част от браузъра. Браузъра изпълнява JavaScript кода в цикъла на събития т.е. като резултат от действия на потребителя или събития в браузъра (например document.onLoad, виж DOM). Основни задачи в повечето JavaScript приложения са:

  • Зареждане на данни чрез AJAX
  • Ефекти с изображения и HTML елементи: скриване/показване, пренареждане, влачене, слайд шоу, анимация и много други.
  • Управление на прозорци и рамки.
  • Разпознаване на възможностите на браузъра.
  • Използване на камерата и микрофона.
  • Създаване на 3D графики WebGL.
  • По-добър и гъвкав потребителски интерфейс

Какво не може да се прави с помощта на JavaScript :

  • Не може да се записва информация на потребителския компютър или отдалечения сървър.
  • Не може да се запазва информация директно в отдалечена база данни.
  • Не може да се стартират локални приложения.

Основи на езика[редактиране | edit source]

Зареждане[редактиране | edit source]

JavaScript кодът може да се вмъква в HTML документа между двойката елементи <SCRIPT> и</SCRIPT>. Когато срещне тага <SCRIPT>, браузърът разбира, че трябва да спре интерпретирането на HTML кода и да започне да обработва скрипта, намиращ се между <SCRIPT> и </SCRIPT>. Този скрипт не е задължително да бъде написан на JavaScript. Има и други езици за писане на скриптове, например VBScript. Но езикът по подразбиране е JavaScript. В следния пример създаваме уеб страница в която е вмъкнат JavaScript код, който да изписва на екрана "Здравей!"

<!DOCTYPE html>
<HTML>
<HEAD>
<TITLE>javascript</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<SCRIPT>
document.write("Здравей!");
</SCRIPT>
</BODY>
</HTML>

Препишете горния код в някой текстов редактор и запазете файла като hi.html. След това го отворете с някой браузър.

Другият начин да заредите JavaScript е да го поставите в отделен файл. В следващия пример отново ще напишем "Здравей" на екрана, но ще заредим скрипта си от отделен файл. Първо създаваме файла hi.js:

document.write("Здравей!");

След което трябва да променим hi.html от предходния пример по следния начин:

<!--
<SCRIPT>
 document.write("Здравей!");
</SCRIPT>
-->
 
<SCRIPT src="hi.js"></SCRIPT>

Това разделение на javascript логиката от HTML структурата е един от основните принципи на Софтуерното инженерство.

Променливи[редактиране | edit source]

Променливите в JavaScript са динамични и могат да съдържат стойности от всеки тип. Декларират се чрез клучовата дума var следвана от името на променливата или списък от променливи. Възможно е също да присвоите стойност на променливата в момента на декларация чрез оператора =. По подразбиране стойността на променливата ще бъде undefined.

var greeting = "Здравей!", x = 42;
 
document.write(greeting);

Тук имаме списък от променливи. Името на първата е greeting, а стойността ѝ е "Здравей!". Kогато отпечатваме променливата greeting ние всъщност отпечатваме стойността ѝ "Здравей!".

Имена на променливи[редактиране | edit source]

Имената на променливите в JavaScript не трябва да започват с цифра, могат да започват с малка или голяма буква, _ или $ и да съдържат само тези знаци както и числа. Всички останали символи са забранени. Името на променливата не може да е ключова дума или оператор.

//Валидни имена на променливи:
var ninja, apples_and_oranges, var56, $, nutsAndBolts;
 
//Невалидни имена на променливи:
var 3, var, "test", if, while, 5wtx1;

Обхват на променливите[редактиране | edit source]

В JavaScript има два вида обхват за променливите: функционален и глобален.

  • Функционален обхват важи всяка променлива обявена чрез var в рамките на дадена функция. Тази променлива е видима единственно в рамките на тази функция.
  • Глобален обхват важи за всяка променлива обявена извън функция или без var, дори и във функция. Тази променлива е видима от всеки друг код на страницата.

Константи[редактиране | edit source]

В JavaScript няма константи. В по-новите версии на езика даден обект може да се замръзи Object.freeze(myConstants); което спира промяната на стойностите на членовете му.

Прости типове данни[редактиране | edit source]

В JavaScript има няколко основни прости типа данни:

  • Числа - всички числа в JavaScript са представени по един и същи начин в паметта. Няма отделна категории за цялочислени и дробни.
  • Низове - низовете се ограждат с или "" и могат да съдържат всеки друг знак.
  • Булеви - само две стойности: true и false.
//Инициализиране на числова променлива:
var a = 3;
 
//Инициализиране на променлива с низ
var b = "JavaScript iz kuwl";
 
//Инициализиране на булева променлива
var c = true;
 
//Извеждане на типа на данните в променливите
alert(typeof a);
alert(typeof b);
alert(typeof c);

Този пример създава променливи с начална стойност от три различни типа данни, поддържани от JavaScript. Първо използваме ключовата дума typeof, за да върне типовете данни и след това ги подаваме като параметри на функцията alert за да бъдат показани в диалогов прозорец.

Оператори[редактиране | edit source]

Езикът JavaScript притежава два вида оператори, с един или два аргумента. Единичните (едно-аргументни) оператори променят стойността на дадена променлива или израз в скоби, докато двойните (дву-аргументни) оператори връщат нова стойност като резултат.

var sum = 5 + 7; //sum става 12
var negative = -9; //отрицателният знак може да е и едно- и дву-аргументен
var subtraction = 12 - 7; //subtraction става 5
Сравнителен оператор Действие
== Равенство, не се препоръчва
 != Неравенство, не се препоръчва
=== Стриктно равенство
 !== Стриктно неравенство
< По-малко
> По-голямо
<= По-малко или равно
>= По-голямо или равно
>= По-малко или равно
Аритметичен оператор Действие
+ Събиране
- Изваждане
* Умножение
/ Деление
 % Остатък 
var five = 5,
    seven = 7,
    greeting = "Здравей!";
 
document.write(five + seven); //изписва сбора на five и seven т.е. 12
 
document.write("<br />"); //добавя HTML тага за нов ред
 
document.write(greeting + five); //изписва "Здравей!5"

Забележете че резултата от събирането на greeting и five е "Здравей!5". Когато стойността на едната или двете променливи не е число, резултатът е стойностите "слепени" в нов низ.

Логически оператор Действие
 ! не, логическо отрицание
&& и, логическо умножение
|| логическо събиране 
//при присвояване на стойност могат да се използват оператори
//например:
var x = 5;
x = x + 5; // x сега е 10
x += 5; // също добавя 5 към x
 
var y = 12;
y -= 1; //y става 11
y *= 2; //y става 22

Сложни типове данни[редактиране | edit source]

Абстрактните типове данни в JavaScript са изключително полезни. Те включват масиви, функции и обекти.

Масиви[редактиране | edit source]

Масивите съдържат списък от елементи и се бележат с [].

//създаване на нов масив:
var empty = []; //празен масив
var my_data = [ 1, 2, 3, "hi", "bye", -2.11 ];
var array_of_arrays = [ [1, 2, 3], [4, 5, 6], "anything else?" ]; //масив от масиви

Защото JavaScript е динамичен, елементите от масива могат да са от различен тип. Един масив може да съдържа други масиви, обекти и функции.

Функции[редактиране | edit source]

Функциите съдържат код, който ще бъде изпълнен когато функцията бъде извикана. Функцията винаги връща стойност, ако няма return функцията връща undefined. Функциите могат да приемат параметри (аргументи) и да връщат резултат от всякъкъв вид: число, текст, обект, масив или друга функция.

//декларация на функция SayHi "кажи здравей" с параметър "име"; връща текста "Здравей, _име_ !"
function SayHi(name) {
 return "Здравей, " + name + "!";
}
 
//този запис е еквивалентен:
var SayHi = function (name) {
 return "Здравей, " + name + "!";
};
 
//извикване на функцията "кажи здравей"
SayHi("Иван"); //Здравей, Иван!

Функциите са много гъвкави структури и са едно от най-добрите неща в JavaScript. Позволяват за логическо затваряне и обособен обхват на променливите.

//създаване на нова функция, която връща функция, която връща името на зададенотo като параметър число:
//забележете, че външната функция се изпълнява веднага след като е дефинирана.
var numberName = (function () {
    var names = [ "нула", "едно" ,"две", "три", "четири", "пет", "шест", "седем", "осем", "девет", "десет" ];
    return function (n) {
        return names[n];
    };
}());
 
numberName(6); //върща "шест"

Обекти[редактиране | edit source]

Обектите съдържат свойства и методи. Те са съвкупност от данни и функции, които работят за изпълнението на свързана задача, бележат се с {}.

//създаване на нов обект "студент" със свойства име, оценка и функция за дрямка.
var student = {
    name : "Иван",
    grade : 4.50,
    nap : function () { this.grade -= 0.5; return "zzz"; }
};
 
//прилагаме метода на студента за дрямка и извеждаме оценката
student.nap();
alert(student.grade);

Чести грешки при програмиране с Javascript[редактиране | edit source]

Много пъти ще видите JavaScript кода обвит в html коментар. Към 2013 тази практика е излишна. Някои по-стари браузъри, които вече не са в употреба, не разбират JavaScript. Затова трябва да скривате скрипта в HTML коментари <-- и //-->. Така по-старите версии на браузърите ще помислят JavaScript кода за коментар и няма да съобщят за грешка.

Ето как ще изглежда скрипт заграден с коментари: Не го правете освен ако не искате да поддържате много стари браузъри

<SCRIPT>
 <!--
 document.write("Здравей!")
 //-->
</SCRIPT>

Функцията document.write не се препоръчва, защото може да има неочаквани резултати (подмяна на съдържането). В следващия пример използваме един от чистите начини да вмъкнем HTML таг:

<SCRIPT>
document.body.innerHTML += "<h1>Здравей!</h1>";
</SCRIPT>

Източници[редактиране | edit source]

  1. ↑ ((en))  A Short History of JavaScript. // Web Education Community Group Wiki. Посетен на 16 юли 2013.

Вижте също[редактиране | edit source]

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=JavaScript&oldid=5928730“.